Това бяха предавания които водих и съвсем наскоро открих черновите и реших да ги сложа на блога.
Дано да ви харесат!

Днес ще започнем с една не много приятна на пръв поглед тема. Нека да отворим Словото на:

Пр.3:11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотяга, когато Той те изобличава, 12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

Замисляли ли сте се  върху факта, че независимо  на колкото  и години   да станем, Бог винаги си остава наш Баща а ние негови деца. Приемаме че в нашия живот, чиято  средна продължителност е 70-80 г.,  след като навършим  18 г. ние  оставаме  синове или дъщери на нашите родители, но вече не сме деца. Тогава обикновено те спират да оказват  контрол върху живота ни и ние ставаме все по-самостоятелни. Те си остават наши родители, но повече не ни третират като  малолетни - Не ни наказват и дисциплинират така както като сме били малки. Докато в Библията Бог е посочен като “Древният по дни” и ние независимо  колко  сме възрастни, винаги оставаме Негови деца и подлежим на възпитание и корекция. Именно това засяга и горепосоченият стих.  Има моменти в нашия живот, когато за наше добро  Бог трябва да ни накаже и въпреки че наказанието  не е приятно за момента, резултатът от него си остава  винаги добър.

Срещал съм хора, които ми заявяват, че не искат  Бог да ги наказва. На такива посочвам стиха в Евреи 12 гл.

7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. 9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата святост. 11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

Тези стихове ни разкриват  невероятна истина. Минаването през  наказание,  /естествено когато е необходимо/, е  ясен белег, че сме  част от Божието семейство. От друга страна, ако ние не подлежим на наказание това означава, че ние сме извън Божието семейство - т.е. незаконнородени или не сме пълноправни членове, нямаме дял в наследството и не се ползваме от привилегиите си като деца.

Бих искал да се спрем с Вас на няколко примера с библейски герои, които са минали през  изпитания, наказания и дисциплиниране и какво доведе това в техния живот.

Първият пример, на който искам да се спра е  наказание, наложено върху цяла нация.

За извеждането на Израилевия народ от  Египет и освобождаването му по чуден начин от  робството, Божият план  първоначално включваше те да минат през пустинята и да влезнат в обещаната земя, за да я завладеят. Но въпреки че това поколение  се оказаха очевидци на невероятни чудеса и знамения, които Бог извърши, за да ги освободи от египетско робство, те не Му повярваха, напротив, при всеки проблем говореха срещу Него, срещу обещаната земя и срещу Моисей. Накрая те заявиха: Бог ни изведе в пустинята за да ни погуби. И тогава Бог потвърди, че наистина ще направи това, което бяха изказали.

Числа 14: 27 …Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене. 28 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

И ето какво беше наказанието им - това поколение никога не влезна в обещаната земя, вместо да се радват на онова, което Бог беше приготвил за тях, те живяха и умряха в пустинята, където се лутаха 40 г. и  не видяха  изпълнението на обещанията. Виждате ли,  Той не ги погуби веднага, но техният живот беше твърде мизерен: 40  години оцеляване, пясък, суша и нищо повече.

На пръв поглед това наказание  ми се струва много сериозно и тежко. Но едно нещо  искам да подчертая. Ако Бог е готов да накаже една нация, то нека не се заблуждаваме, че би  се поколебал да накаже и нас при случай на нужда.

Имаше и нещо хубавото в тази история - двама  души  с различно отношение. Това бяха Исус Навин и Халев. В Библията се казва, че те имаха различен дух от останалите затова не умряха в пустинята,  надживяха всички свои  съвременници и видяха изпълнението на Божиите обещания.

Вторият пример, е с един мой любим герой от Библията - Давид. Неговият живот е интересен за изследване - как от едно овчарче, Бог го избра и постави за цар над цялата нация. Давид премина през много кризи, предателства и дори наказания. Но въпреки всичко Господ заявява за него в Словото си, че Давид беше човек,  напълно според Неговото сърце.

Когато Давид стана цар, той изпрати своите слуги да направят преброяване на народа. Само по себе си това не беше нещо лошо, ако  той имаше намерение да вкара  някакъв административен ред. Но неговият мотив беше друг. Давид искаше да научи броя на хората, за да знае с каква сила  разполага и във време на война неговото упование да се насочи само към това, което има, а не към Бога, Който му помагаше  и го водеше до този момент. /Учудващо е как едно и също дело  може да бъде добро или зло пред Господа,  и то само поради мотива, с който го правим/.

 

1Летописи21:8 Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. 9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки: 10 Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе. 11 Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ: 12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил. 13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

Ето това беше едно от нещата, които изграждаха Давид като човек по сърцето на Бога. Давид осъзнаваше, че най-добре за него в тази ситуация беше Бог да го накаже,  тъй като Той е твърде милостив.  Хората не биха  показали никаква милост. И точно това се случи. Имаше наказание, но то бе  ограничено и не в пълна мяра.  Затова свидетелства и стихът  в книгата на пророк Еремия, когато народа на Израил беше отведен в робство / тук отново имаме наказание/ поради непокорство и идолопоклонство… Ето какво се казва там:

Еремия30:11
Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя; Понеже при все, че ще довърша всичките народи, гдето съм те разпръснал, Тебе, обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка. А не мога да те изкарам съвсем невинен.

Вярвам, че затова Давид написа: “Твоят жезъл и Твоята тояга те ме утешават”

Жезълът – символ на благоволение служеше за благословение, а тоягата - за наказание и корекция. Давид беше опитал и двете и каза:  те ме утешават…

Сега нека  да поясня нещо. Бог не се удоволства в това да ни наказва. Но когато Той види, че живота ни отива в  погрешна  посока и това би коствало загуба за нас и за нашите близки, тогава най-доброто  остава Той да използва тоягата Си. Тогава за нас са характерни  две реакции:

Едната  включва  покаяние и покорство, благодарение на които самото наказание може да се ограничи или избегне,  както бе в случая с Давид.

А другата -  закоравяване на сърцето и огорчение спрямо Бога. В ума ни се надигат въпроси от рода на: Боже защо на мене, защо това, защо аз, а не някой друг?

Библията ясно казва да не презираме наказанието, но да вземем поука от него и да коригираме пътя си съгласно Божията воля.

Бих искал да отбележа, че трябва да правим разлика между наказание и изпитание. Въпреки че понякога  изпитанието може да прилича на наказание, то идва със съвсем  друга цел.

Когато Бог ни поставя на изпитание, съществуват  няколко основни причини:

Първо:  Бог изпитва нашата вярност към Него.

Второ:  След всяко издържано изпитание ние ставаме по-силни и по-стабилни във вярата си.

Трето: Винаги когато се издържи изпитание следва голяма награда и благословение.

 В  посланието на Яков се казва: 1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Да се радваме когато минаваме теста! Нека да ви попитам нещо: когато  сте в училище на изпит и го вземете успешно,  има ли радост? Ние не се радваме на самото изпитание, а по-скоро на удовлетворението и плода от него. В този стих се казва, че ако  го издържим, ще придобием необходимите качества и ще бъдем цели без недостатък  пред Бога.

Някои  благословения никога няма да дойдат в живота ни, ако не сме склонни да издържим изпитанията, които Бог е сложил пред нас.

Това е все едно да искаш да караш кола – /благословение/, но не искаш да издържиш теста, т.е.  да изкараш книжката – /изпитание/.

В заключение моята молитва е:

Господи давай ни мъдрост да разпознаваме наказанията, които справедливо идват в нашия живот и ни дай ясно да разграничаваме както изпитанията от Бога, така  и атаките от дявола.

И ни помогни във всичко това да бъдем като Йов, който каза: Гол излязох от утробата на майка си гол и ще да се завърна. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. Във всичко това Йов не съгреши  с устата си спрямо Бога.

когато слагат нафората в устата на вярващия, казват " В тялото Христово". Обясни ако обичаш кой е Христос???
Има една максима която казва:
"Не е важно в какво вярваш, по-важно е защо!"

За да разбереш ясно кой е Христос, просто прочети Евангелията те го разкриват ясно. А относно евхаристията - това е тайнство и когато вярващия приема хляба и виното - символи на тялото и кръвта - той декларира и своята принадлежност към Тялото Христово. Това е доста кратък отговор без да се впускам тука в богословски обяснения.